Биография на Ищар

Ищар е родена и израсла в малкото градче Хаифа е Израел. Още от малка обича до довежда нещата до край. "Когато бях на две годинки, на рожденния ми ден ми казаха да не пипам огъня. Пипнах го и ототгава имам белег на ръката, който и до ден днешен си стои." За да запише и композира албума си Ищар слуша много различна музика, от която взема само идеите, които й харесат: "Винаги разчитам на интуицията си", споделя тя.

Ищар обича да говори за себе си, но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си години. "Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези отговорности." Тогава се случват и няколко събития, които завинаги белязват живота й. "Родителите ми се разведоха, когато бях на 16. Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени." За трите сестри започва да се грижи баба им Нона, на която е посветено последното парче в албума – "Je N’oublie Rien". Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор, а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на живота си, Ищар се премества в Австралия, където живее девет месеца. Когато визата й изтича изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си купува самолетен билет за Франция. Ищар знае френски от малка, тъй като в семейството й се говори предимно този език: "До 4 годишна възраст това беше единственият език, който говорех." На 8 годишна възраст бъдещата изпълнителка научава арабски в училище.

Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски. "Не съм си избрала да се родя в Хаифа, но избрах Париж, защото той беше моята съдба. Във Франция най-накрая намерих това, което търсих. Преоткрих себе си. Най-накрая разбрах коя съм." Въпреки че е еврейка, Ищар се увлича по Кабала и твърди, че нейната религия е "мъдростта". В най-големия хит на изпълнителката "Last Kiss" е залегнала концепцията на монотеизма. Това е и единственият текст от албума, който е написан от Ищар. В него тя моли небето да "разтвори" океаните, за да може да целуне човека, когото обича.

Ищар пристига в Париж в началото на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите и изпълнения на френска земя са на английски стандарти. В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението "Les Halles" – всяка вечер по пет часа без прекъсване. Там е забелязана от шефа на музикалната компания "Atoll Music" – Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена като вокалистка на етно формацията Алабина. През 1996 групата записва едноименния хит и тръгва на световно турне. След края му Ищар решава, че е време да се отдаде на самостоятелна кариера и започва работа по първия си албум. "The Voice Of Alabina" е резултат на дългогодишен труд и събира на едно място всички влияния от живота на Ищар – еврейски, арабски, френски и английски.Пътят на успеха

Синглите “Alabina”, “Ole y Ola” и “Habibi de Mis Amores” се сблъскват с невероятен успех. В действителност, групата залага на изпитаната формула за създаването на хитове – прекрачвайки и смесвайки различни култури и религии. “Алабина” дължат своя мултикултурен успех на тяхната харизматична вокалистка Ищар, която сякаш напомня за някаква странна мистерия. Ентусиазирана и темпераментна на сцената, Ищар постепенно си извоюва отлична репутация на сцената. За по-малко от шест месеца след реализирането на първия албум на групата, те вече се представят в множество от най-големите сцени на Европа и Америка. “Алабина” има концерти в държави като Франция, Испания, Русия, Италия, Израел, Армения, Австралия, Швеция, на африканския континет, в Гърция, Индия, Мексико, Панама, Румъния, Полша, САЩ, Бразилия. “Алабина” пеят и свирят пред стотици хиляди фенове из цял свят.

Вторият албум на групата “Sahara”, издаден през октомври 1998г., много бързо достига успеха на първия, правейки удар в чартовете в над 20 различни държави и достигайки #8 в класацията на Билборд “ Top World Music”. А междувременно звукозаписната компания на групата продължава да продава с изключителен успех на международния музикален пазар различни версии на техните, вече превърнали се в култови, парчета.

През 2000г. Ищар реализира нов албум, включващ нейния традиционен микс от “ориенталски поп” и денс бийтове. Тя представя песни, писани от едни от най-известните френски композитори .

През 2002г. Ищар издава нов албум – “Truly”, в който тя за пръв път комбинира едновременно своите родни езици – арабски и иврит, като изразяване на своето желание за мир.

Историята продължава...

“Je Sais D’ou Je Viens” е втори поред солов проект в дискографията на Ищар след мега успеха на “The Voice Of Alabina” преди две години. Тогава “Last Kiss” се превърна в най-излъчваното парче по българските радиостанции, а година по-късно самата Ищар успя да събере над десет хиляди души на концерт във Варна. Записите на този пети за кариерата на певицата албум, са правени в Париж, Ню Йорк и Турция. Новото произведение на Ищар отново включва изцяло етно-поп песни, в най-добрата традиция на Алабина – предишната й етно формация. Кръстен многозначително “Знам откъде идвам” (“Je Sais D’ou Je Viens”), албумът е поклон пред музиката, с която е стартирала кариерата си и завръщане към корените на арабската етно музика.