Борис Дали, Илиян и Константин (БИК) - Палатка

Илиян:
Във квартала всички я знаят,
питай млади, питай и стари.
В колко става в колко си ляга,
все агенти сме.

Борис Дали:
Как на светло се преоблича,
всеки дебне, всеки наднича.
Щом излезе знаем къде е,
все агенти сме.

Константин:
Тя е гордостта на квартала,
но защо седим,
досега не е била, не е била.
Има всичко, има по много,
ама мен не ме е огряло.
Що?
(всички: ) Не дава.
Що?
(всички: ) Не дава.
Слушай тогава..


Припев: (всички)
Палатка тук, тук ще си опъна,
ще те чакам без да бързам;
тук, тук докато кажеш,
че не искаш с друг.
Палатка тук, тук ще си опъна,
да ти пея под балкона;
Тук, тук - да ти омръзна
и да кажеш "да".


Илиян:
Из квартала що появи се
всеки мъж случайно излиза
и след нея става опашка,
все агенти сме.

Борис Дали:
Със походка като находка
и със устни - топли и вкусни,
как го вдигат кръвното всички,
все агенти сме.

Константин:
Ако каже здрасти на някой
седем дни се хвали с това.
Какъв е той? Какъв е в той?
Уж сама е и срамота е,
ама мен не ме е огряло.
Що?
(всички: ) Не дава.
Що?
(всички: ) Не дава.
Слушай тогава..


Припев: (всички)
Палатка тук, тук ще си опъна,
ще те чакам без да бързам;
тук, тук докато кажеш,
че не искаш с друг.
Палатка тук, тук ще си опъна,
да ти пея под балкона;
Тук, тук - да ти омръзна
и да кажеш "да".